ПРЕДИ ГОДИНИ

Първата грижа на елховските читалищни деятели, от самото създаване на читалището в годините на турско робство, е била просветата на гражданите чрез книгата.

В читалищната библиотека, колкото и бедна да е била отначало, елхов чини се запознават с творбите на българските писатели, на известни световни автори, я по – късно и на съветските писатели.

Библиотеката се обогатява с много книги, особено през времето, когато нейни нещатни библиотекари са били Велко Върбанов и по – късно Тодор Михнев. Доста голямо пространство е отделено в новия читалищен дом на библиотеката. Тази площ позволява правилното подреждане на наличната литература, вестници и списания с оглед ефективното им използване от читателите.

Към 1992 г. библиотеката разполага с 60 000 тома художествена и научна литература, с над 60 заглавия на списания и вестници. Ежегодно библиотеката е обслужвала 2 600 души, които ползвали годишно 70 000 тома литература.

Библиотечната дейност започва от 1923 г., когато поп Върбан дава на читалището един от своите дюкяни за читалня. В нея, първи библиотекар, на доброволни начала, е Пенко поп Яйчев. По – късно, в центъра на града, са използвани и други помещения за библиотечна дейност. Гражданството още помни съществуването на библиотеката до 1970 г. в помещенията на долния етаж на старата аптека Колчеви. Наличните 25 000 тома литература е била натрупана като в склад, а читателите са обслужвани на едно гише.

На 7.VI. 1951 г. Управителният съвет на читалището назначава щатен библиотекар – Недка Мумджева, която по – късно поставя библиотеката в сегашния й вид.

През 1953 г. за библиотекар е назначена Надка Бакалова. През 1957 г. разрасналата се библиотечна дейност налага назначаването на още една библиотекарка – Мария Паленкова, която работи като такава до 1958г.

От 1960 г. започва работа Лилия Тодорова. Под нейно ръководство, вече в новата сграда, се въвежда съвременната организация в библиотечната работа. Осигурява се свободен достъп на читателите до книгите. Въвежда се система от каталози и картотеки, обособява се справочен фонд и детски отдел, с който се поставя началото на специализирано обслужване на малките читатели. За библиотекар на този отдел е назначена Благородна Стойчева.

За времето на своето съществуване читалищната библиотека преминава през различни етапи на развитие.

След 1970 г., със специално постановление, се въвежда единна библиотечна система в страната, чрез която се осъществява централизирана библиотечна дейност. На читалището се възлага да  създаде необходимата организация, контрол и методическо подпомагане на всички библиотеки в селата от Елхов ски и Боля робски район.Тези функции се възлагат на назначената библиотекарка Ганка Иванова.

До този момент библиотеките в повечето села на двете общини са в плачевно състояние. Въвеждането на единна библиотечна дейност създава условия за подобряване на работата. Със съдействието на местната общественост по селата и пряката методическа помощ на читалищната библиотека, се осигуряват подходящи помещения за библиотека и средства за набавяна на литература.

От 1983 г. се въвежда централизирано комплектуване на библиотечните  фондове на читалищата в община Елхово. По този начин става набавянето на нужната литература, за всяко село, съгласно изискванията на библиотечната теория. Местните читалищни кадри се отърсват от трудоемката си дейност и насочват усилията си в разнообразяването на читалищната дейност. За 11 села в общината се изработват систематизирани азбучни каталози. Цялостната библиотечна дейност в общината се координира, ръководи и контролира от общинската читалищна библиотека.

Изключителен принос в усъвършенстване на библиотечната дейност имат Тодорка Димова, Елена Лъкова, Страхил Димитров, Мария Христова и Станка Петрова. Със своята професионална квалификация и дългогодишен опит библиотечният колектив постига завидни резултати.

Ежегодно , библиотеката участва в националните  прегледи за най – добра читалищна библиотека и се класира винаги на първо или второ място. Забележителен е приносът  на библиотеката с индивидуалната и масова работа с читатели – литературни вечери, срещи с писатели, читалищни конференции, обсъждане на книги, с което тя заема голям дял от общата дейност на читалището.

За дълго ще се помнят от елхов ската публика срещите с видни наши писатели и общественици. Сред тях са: Ангел Каралийчев, Константин Петканов, Димитър Димов, Ангел Вълев, Димитър Вълев, Димитър Яръмов, Стефан Чирпанлиев, Георги Мишев, Елисавета Багряна, Никола Маринов, Борис Ибришимов – композитор, Антон Шиков, Слав Караславов, Емил Коларов, Калина Малина и още много други.

 

ДНЕС……

Библиотеката при НЧ”Развитие -1893 г.”  е най- голямата общодостъпна библиотека на територията на община Елхово. Тя разполага с над 54 000 тома литература, ползвани от населението не само на града, но и на региона. Годишно в нея се записват около 1 000 читатели, които заемат приблизително 26 300 библиотечни еденици в рамките на 11 300 посещения.

На своите читатели, библиотеката предоставя читалня, заемна за възрастни, детски отдел и безплатен достъп до ИКТ и интернет. Функциониращата към нея компютърна зала разполага с 13 компютъра. Тя е оборудвана по Програма „Глоб@лни библиотеки –  България”.

Програма „Глоб@лни библиотеки –  България” е най-значимия проект, по който библиотеката работи през последните 4 години. Тя е част от него от 2009 г. В пилотната фаза на проекта, библиотеката е една от шестте читалищни библиотеки в страната, действащи като учебни бази.

Библиотеката  през 2013 г спечели проект „Заедно за една по-модерна библиотека” към програма „Глоб@лни библиотеки –  България”-  грантова схема за финансиране на иновативни проекти  / ГСФИП /. Чрез проекта се популяризираха идеите и принципите на доброволчеството като социална ценност и механизъм за подкрепа на местното развитие сред младите жители на града и региона.  Те се  мотивираха и  отделиха  част от свободното си време през лятната ваканция за безвъзмездно участие при създаването на електронна база данни с материали за родния край,  предоставяни като електрона услуга от читалищната библиотека.

За популяризиране на фонда си библиотеката изготвя кътове и изложби по повод на бележити дати и инициира различни събития – вечери, състезания, четения и други. Вече утвърдена традиция е участието й в Маратона на четенето и Националната библиотечна седмица. За осъществяването на своите инициативи библиотеката активно си сътрудничи с Община Елхово, училищата и други културни институции в града.

За обогатяване на фонда си участва редовно в конкурсните сесии по проекти на МК. Последните години получава целева субсидия от Община Елхово в размер на 1000лв.

Най-успешни нейни инициативи са: общоградска кампания „Дари книга”, ежегодните между училищни състезания „Най- четящ клас”, инициативата „Деца четат на деца”, „Забавно лято в библиотеката”, “Час на класа в библиотеката” и редица други.