21/10/13

Етимология на името

21 октомври 2013 / Публикувано в Гранитово /

За първоначалното възникване и заселване на селището липсват писмени източници. За това се съди от предания и легенди, разказвани от поколение на поколение.

Според тях, преди още османците да завладеят България, най-старото селище, се е намирало в местността Кукорево, на около 3-4 км на изток от сегашното Гранитово. Населението на това селище е живяло в къщи, направени от изплетени дървени пръти, измазани с глина и покрити със слама или суха трева. Жителите са се занимавали с примитивно земеделие и скотовъдство. Значително развитие имало грънчарството.

В местността Кукорево, известна на археолозите като трако-римско селище, населението е живяло няколко века. Намерените останки от разни глинени предмети, монети, къщни пособия, големи пръстени делви и др. говорят и за по-късните обитатели на Кукорево. За наличието на населено място свидетелствуват и кукоревските гробища, чешми, кладенци, а наличието на глинени съдове и гладко издяланите камъни са доказателство за грънчарство и каменоделство.

Османското нашествие, както и близоста до главния път „друма“ е причина да се изостави Кукорево. Една част от населението, състояща се от няколко семейства, се преместила на няколко километра по на запад, близо до река Тунджа, в днешната местност Дамладжик, край двата кайнака със сладка питейна вода. По-късно превърнати в кладенци, изградени с камъни и покрити с каменни плочи.

Голяма част от населението се е преселила чак към Добруджа, други се заселили близо до Ямбол, като запазили старото име на селото Кукорево.

В „Справочник на селищата в Северна Тракия през XVI в. „ част втора (Казите Загра –  и Ески Хисар и Казъл Агач)  с.258-259 касаеща османските данъчни регистри (дефтери) селото е упоменато през 1516/18 г., 1530 г., 1570 г. и  1596 г. с наименованието  Оручлу и Гарджа, като в първите две от разглежданите регистрации е засвидетелстван единствено топонимът Оручлу.

Според преданията на новото си място в Дамладжик част от населението е заболяло от така наречената тогава болест „дамла“, т. е. мъгла, причерняване пред очите, което е причинило смъртта на много хора. Името на тази болест дало и наименованието на ново селище – Дамладжик. Болеста, а също и някои суеверия, както и северозападното изложение на селото, наложило населението отново да се преселва другаде(Геологическо проучване е показало наличието на големи дози уран на това място, т.е. така наречените „уранови джобове”)

Новото селище се установява на южно изложение в местността на Маринннте круши но е сполетяно от нова беда  – чумата.

Това става причина за ново преселване – този път в настоящото землище.

Пак според преданията първият човек, който се заселва е бил дядо Гаджо. Той построил колиба и агъл (кошара) за овцете и добитъка си в чукарката срещу реката и сладкия извор (Сладкия кладенец).

На това място идват пет-шест родове, които се заселват по десния бряг на малката селска река (наричана „Сълза дере“) и слагат началото на новото селище Гаджово, което по-късно се превръща в Гаджилово около 1650 до 1670 година. Впоследствие тук се преселват и останалите други родове от селището Дамладжик и от Марининте круши.

За да не попадне селището под ударите на зли духове и болести, според поверието, населението заорало границите на новото селище с ново рало, теглено от волове близнаци, водени от мома близнакиня и карани от момък близнак. Поради това турците са нарекли новото село „Кърджъл опаси“, което преведено означава „заорано“, „заградено“ място. Придошли заселници и откъм Балкана и околните села, а по-късно след войните и семейства бежанци.

Името на селото е сменено от Гаджилово на Гранитово при масовото преименуване на населените места през 1934 г. заради богатите залежи на гранит и действащата каменна кариера до селото.

Гранитово – обичаи