ЛАЗАРСКИ ПЕСНИ
В Елховския край тези песни се отличават с особен лиризъм.Най-хубавата мома, наречена бояница, водела Лазара:
Жа излязат малки моми,
малки моми и големи,
жа направят вито’оро,
вито’ оро не сключено,
и жа гледат коя мома,
коя мома най-юбава.
Янка мома най-юбава,
тя жа стане бояница.
Я излез, Радо ле,
че майка ти иде,
ръченик ти носи
ръченик за лазар
лазара да водиш,
водиш и възвиваш. (Елхово)
Този пролетен момински обичай олицетворявал красотата, постигната не само с пъстротата на моминското облекло, но и с многообразието на лазарските песни, отразяващи копнежа за любов и женитба:
По-драго ли тий, Руске ле,
либе да имаш, Руске ле,
братец да нямаш, Руске ле.
По-драго ми е, Руске ле,
братец да’ нямам, Руске ле,
либе да имам, Руске ле.
Голяма била благодарността на мъжа към вярната си съпруга:
Похвали се млад Стоян,
че има булче убаво,
убаво, итро, разумно,
без него врата не отваря,
без него вънка не излява.
Особен жанр от лазарските песни отразявал задължителната военна служба след войните. В песните Какво се белее“ (с. Маломирово), „Стояновата майчица“ (с. Добрич), „Разигра се Бяло море“ и други се пеело за копнежа на войника по родния край.
Както коледарските, така и лазарските песни имали различно предназначение: за мома, войник, граматик и др. Всички прокънтявали из селските дворове като пролетен поздрав и винаги завършвали с пожеланието: „Туй ти наздраве“.
